Боли, когато те предаде някого, когото си поставял на пиедестал. Някого, когото си поставял над всички и всичко. От високо се пада лесно. Мястото му е последната дупка на кавала. – Б.П.

Знам, че боли. Знам, че сърцето ти се раздира и в душата ти има огромна черна дупка. Боли, когато те предаде човекът, от когото най-малко си го очаквал.

Наскоро това предателство се случи на една моя близка приятелка, затова ще си позволя да говоря от първо лице, единствено число.

Без значение дали изневярата е ментална, или физическа, тя си е изневяра.

Първо е изневяра на собствения личен избор, който сме направили, второ е изневяра, защото предаваме доверието на човека до нас.

ИЗНЕВЯРА

докато сърцето ти

го докосва друг

някой да те чака вкъщи

-Кристияна Светославова

Първа фаза – гняв, ярост, омраза. 

Най-накрая си разбрал истината и си осъзнала как гледайки те в очите, са изричали лъжа след лъжа. Мразиш човека причинил това огорчение, мразиш себе си, че си го допуснал. Изпитваш ненавист, даже и погнуса. Псуваш, обиждаш, искаш отмъщение.

Втора фаза – безсилие.

Светът ти се вижда малък. Скръбта и съжалението запълват душата ти. Започваш да се обвиняваш и да се питаш къде точно допусна грешка. Питаш се как, кога и къде допусна да се случи всичко това. Ако в първата фаза гнева и омразата са завзели цялото ти съзнание, то в тази втора фаза започва отчаянието. Събуждаш се нощем с пристъпи на задух. А да не говорим, за това че така или иначе предателят не ти излиза от главата през целия ден, в който си буден.  Знаеш, че всичко ще мине, но не знаеш кога.

Трета фаза – липса.

Да, той (предателят), така или иначе не е спрял да ти липсва, но сега това чувство се засилва още повече. Вършиш си задачите, които са на дневен ред и подсъзнателно мислите ти отиват право при него.

Започват да се въртят едни спомени, „ама как било, ама иначе било“…

Нали знаеш как се чувстваш, когато ти липсва някой мноооого близък и любим човек на сърцето, когато го няма? Е, сега това чувство е засилено тройно повече пъти, а като прибавим и огорчението, болката нараства.

Четвърта фаза – чисто огорчение.

Искаш да му причиниш същата болка, но не можеш. Защото не си такъв, защото си обичал и все още обичаш. Нима можеш да причиниш умишлена болка, когато обичаш?

Преглъщаш трудно, казваш си, че живота така или иначе продължава и не Ти си човекът, който трябва да страда от цялата ситуация. Защото не ти си виновния, за това че са избрали да вървят път без твоята ръка, усмивка и свят.

Въпреки че всеки ден си повтаряш всякакви окуражителни позитиви, въпреки че всичките ти приятели ти повтарят още повече окуражителни думи и ти дават неограничена сила, огорчението в душата не свършва.

Дай си време, ще свърши.

Пета фаза – надежда.

Събуждаш се една от многото изминали сутрини и виждаш как слънцето пече. Излизаш на терасата още сънен, сънен и виждаш колко бързо е започнал да тече денят вече около теб. Всеки бърза за някъде, чуваш моторите на автомобили, птичата песен, усещаш мириса на пролетните цветя и си казваш – има живот след смъртта.

Шеста фаза – сила.

В един хубав ден след преoсмисляне на всичко, затваряш очи, поемаш дълбоко въздух и си казваш: „Боже знам, че това е твоят план, просто ми помогни да премина през това.“ Благодарение на хората, които съществуват в живота ти и на ТЕБ САМИЯ си казваш, че ти си много по-силен от всичко,което ти се случва. Казваш си, че си над нещата и няма да позволиш да се предадеш. ДА! Точно така. Ти имаш много по-голям план, който касае само теб самия и никой друг. Касае само теб и твоето развитие – личностно, емоционално и духовно.

Седма фаза – на прошката.

Първо и много важно – прощаваш на себе си за цялата болка, гняв, омраза, страдание и горчивина, които си изпитал. Второ – прощаваш на човека, накарал те да изпиташ всички тези емоции с ниска честота на енергия.

Освобождаваш мислите си от него, освобождаваш сърцето си от него.

Това не означава, че спираш да обичаш този човек, но напълно рационално осъзнаваш, че това е правилното решение.

Имам една огромна забележка: Това не са общо приети валидни фази. Включваме фактът, че всеки човек е различен сам по себе си и има свое различно възприятие към света. Блогът е просто разхвърлените мисли на моя милост, съпреживяла болката на любим човек. 

Искам да ти споделя още нещо, скъпо разбито сърце:

„Вярвам, че когато нещо приключи и пътищата на двама души поемат в различни посоки, така е трябвало да стане. Стигнали сме до епилога на книгата и животът не е дал повече страници, върху които да пишем. А… колко пъти можем да препрочитаме едни и същи глави? Колко пъти можем да стоим върху една и съща страница? Можем ли да откъснем корицата, да добавим още няколко измъчени реда и после да я залепим наобратно? Ще бъде ли същата книга тогава? Всички носим различни истории в себе си. Някои от нас се разделят, за да се доизградят. Сами. И после да се срещнат отново. Различни, други, по-осъзнати, израстнали. Други се разделят, защото някъде там по пътя им съдбата е поставила друго лице, друго име, друга душа, която да ги възроди и да им върне вярата в щастието. Вярвам, че всяка връзка е трябвало да се случи. Че по някакъв начин е била предопределена. Независимо от това какво си дал, какво си взел или какво са ти отнели. Всеки човек ни учи на нещо. Също така вярвам, че когато нещо приключи, трябва да пуснеш. Да се пуснеш. Да си позволиш да продължиш напред. Защото няма как да задържиш някой, ако той вече си е тръгнал. Задържаш само и единствено себе си. Който и да си. Където и да си. Знай, че краят на една книга не е епилогът ѝ. Краят на една книга е послесловът. На теб към теб. Дай си време. Да се потопиш. Да усетиш. Да се намериш. Дори да поскърбиш. И после да продължиш. Помни, че от посланието на теб към теб. От това какво си осъзнал и какво не си, зависи как ще продължи историята ти. Зависи дали ще повториш грешките си. Грешките могат да са не само как ти си се отнесъл към даден човек. Грешка е и да позволиш на някой да се отнася с теб по начин, който не заслужаваш. Важно е осъзнаването. Важна е историята ти. Твоята история.“                    – Дияна Никова

“ Трябва да знаеш кога да сложиш точка в сърцето си. Не многоточие! Въпреки огънят! Въпреки всичко! После дишай! Изгаряй! Не защото те е страх от огънят, а защото другият не е готов да изгори с теб! Той е твоят човек, но ти не си неговият. Закони, химия, физика, хаос… По средата сърце! “ Irina Gabrovska

„През, каквото и да минеш, каквато и глупост да сътвориш, каквото и ужасно събитие да преживееш, имаш едно сърце по-силно, отколкото си мислиш.“ Никос Казандзакис

 

Write A Comment