Днес споделям старо писмо написано на 8 юни 2018 година до моята втора майка.

Едно писмо за благодарността…

За обичта…

За любовта… и още нещо…

Здравей, лельо!

Тази вечер бях на театър с приятелки.

Гледахме спектакълът „Хлапачката от 13-тия етаж“.

Сега ще кажеш и сигурно ще си помислиш: „Браво моето момиче, но защо ми споделяш?“

Ами, защото… в спектакълът се разказваше за едно момиче, на което родителите й се разделят и майката издевателства върху нея, като я бие постоянно и я отнема от баща й, при който значително е щяло да й бъде по-хубаво.

Майка й започва да проституира, защото е алчна за пари и една вечер баба й умира, като хваща дъщеря си с двама голи мъже. В последствие майката заминава за чужбина и оставя момичето само на болния си баща (дядото). Тя расте с всяка изминала година и така доката става тийнейджърка. Момичето има само една мечта – да стане известен тенесист.

Отхвърляна от обществото, няма приятели, спира да ходи на училище, разваля си успеха, започва да се движи с пропаднали деца, които използват наркотици. Започва да пуши и да употребява алкохолни вещества в промишлени количества. Чувства се самотна и неразбрана. Иска да има родители като другите деца, но родителите й ги няма.

Родителите й започват да се съдят. След делото баща й също я изоставя. Цялото действие се развива между нея и психолог. Накрая получава възможността да замине за Щатите да тренира тенис, каквато е най-голямата й съкровена мечта, НО тя се самоубива от 13-тия етаж.

Разказвам на бързо спектакъла, за да придобиеш представа. Беше изключително трогателно и много ми се ревеше, като се замислих, че има такива действителни случаи, а спектакълът само ги изобразява.

Само че, аз живея в един прекрасен свят, в който ако аз не си направя нещо напук, всичко друго е розово. Сега, твоите думи, че съм „помилвана от съдбата“ придобиват още по-голям смисъл и тежест. Или както каза едно от моите момичета – „ние сме целунати от Бога“ и това е много вярно. Благодарна съм за това!

Благодарна съм, че съм имала детство изпълнено с истинска любов. Благодарна съм, че мама и тати не са се съдили при своята раздяла за попечителство и не съм ставала жертва на егоистични комплекси. Благодарна съм, че мама винаги си е изкарвала парите с честен труд и че тати никога, ама никога не ме е оставял и забравял. Благодарна съм, че винаги съм била неговото момиченце и макар и разстоянието помежду ни, това никога не ни е пречело да имаме силно изградената връзка, която имаме като баща и дъщеря.

Благодарна съм за Теб, че си се грижила за мен тъй все едно съм твое второ родно дете и за това, че си моя втора майка. Благодарна съм, че никога не съм оставала гладна, жадна, боса… за разлика от много други деца по света. Благодарна съм за това, че винаги съм имала левче в джобчето. Благодарна съм за обичта на бабите, които ме отгледаха и за прекараното време с тях.

Благодарна съм, за това че ме „заточваше“ и изпращаше на вилата в Родопите при любимите вуйна и вуйчо за цял месец през лятото без интернет. Колкото да мрънках и да се оплаквах тогава, че е скучно и прочие, сега в настоящия момент бих дала всичко да се върна отново в онова време, пак да съм там при тях, без интернет.

Благодарна съм за леля Мария и Светослава, че станаха част и от моя живот!

Благодарна съм, че наистина съм помилвана от съдбата и не съм видяла грознотата на този свят!

Моля те, когато започна да хленча и да се оплаквам за глупости, цапни ме, или ако е от разстояние, скастри ме!

Обичам те много!

Поздрави и целувки,

Твоя Богдана!

Трябва да кажа, че писмото е качено и написано точно такова, както преди 3 години, без да спестявам нищо или редактирам.

Защо споделям това лично, искрено и съкровено писмо с теб?

Защото зная, че присъщо качество на нас хората е постоянно да мрънкаме, хленчим, оплакваме се за нужни и ненужни неща, като понякога това се изразява в това „защо мама или тате не са ни купили най-новия модел на айфон“ и неща в този род. Сигурна съм, че ме разбираш.

От сърце и душа много ми се иска, следващия път, когато тръгваш да недоволстваш за каквото и да е, да се сетиш за този разказ, за хлапачката от 13-тия етаж и за милионите деца по света, които нямат всичко онова, което имаш ти!

Write A Comment