Днес моето 20 годишно младо Аз се пита: „Каква е Любовта на 21 век?“

По душа съм романтичка, която силно вярва в тази дама наречена Любов.

Нормално е всеки да разбира любовта сама по себе си по различен начин поради факта, че всички ние живеем в своя собствена Вселена (свой собствен свят), със свои собствени разбирания, възприятия и гледни точки.

Но като романтичка няма как да не се запитам, защо прабаба и прадядо преди 100 години са били заедно от ранно детство чак до гроб, а ние днес  в 21 в. като си омръзнем малко или като срещнем малко по-интересен човек от настоящия, зарязваме човека до нас без никакъв проблем и всяко казано „обичам те“ отива по дяволите?!

Защо и кое е различното от тогава до днес?

Лично според мен разликата се явява в консуматорското общество, в което живеем.

Днес, в така наречения „нов век“ ние сме свикнали всичко да се случва бързо, сега и веднага. Давам пример: бързи коли, бързи храни (fast food), бързи и лесни пари. Повече сме свикнали да консумираме, отколкото да създаваме. Ние не градим къща от основите, ние я купуваме сега, на момента и веднага с бърз кредит. Искаме лесно и бързо да стигнем до върха и забравяме за всички онези малки стъпки и усилия, които трябва да полагаме всеки ден.

red rose on book sheets
Photo by Annie Spratt on Unsplash

Ние сме пренаситени от технологиите, улеснената масова комуникация и от това колко е достъпно всичко в интернет. Сега се намираме само на едно кликване (съобщение) разстояние един от друг. Страхотно! Не се налага да чакаме с месец(и) да получим любовното писмо от любимия/ата, ако сме в различни градове. Няма ги серенадите под терасите, няма го и срама и свенливостта на съкровеното и интимното. Вместо това, днес е готино баЦето да се натиска с маЦето в кафенето пред цялата компания приятели.

Както и да е, този блог пост със сигурност не е за морал!

Мисълта ми е следната – след като живеем в консуматорско общество и самите ние сме консуматори (21 в. е консуматор), а не създатели, влияе ли това и на така наречената Любов на 21 в.?

Примерът със „съобщението“ и „писмото“ малко по-горе ме замисля и затова как трепетът се губи. Нали сте чували фразата „тръпката я имаше в началото и после умря“. Хахах,  ами как няма да умре?! Толкова сме пренаситени и имаме толкова право на избор днес, че като се наситим на нещо, на нас ни писва бързо, омръзва ни и даваме пълна газ към следващото изживяване, преживяване, вещ, човек? Сега се сещам и друг такъв пример: как жените имаме пълен гардероб с дрехи и как нииикога, амаа никога нямаме нищо за обличане. Нали така?

Разбираш ли на къде бия, драги ми читателю?

Със сигурност не се оплаквам, че съм дете на 21 в. Не ме разбирай погрешно!

Но понякога ми се иска нещата да се случват по малко по-различен начин.

man and woman dancing at center of trees
Photo by Scott Broome on Unsplash

Спомням си как баба ми разказваше, че е имала една ученическа тръпка. Разправяше ми, че й била първата любов и не, не защото са правили секс или са се целували и прегръщали. На нея й стигало само да се разминат на два тротоара един срещу друг и той само да й „смигне“. Или пък тайничко да си поговарят някъде, където не ги гледат много хора, най-вече учителите. (За онова време това е било голям морал.)

За тази тръпка говори моя милост!

Аз вярвам в Любовта! Винаги съм се възхищавала на дългогодишните бракове от старата школа, макар че примерите около мен не са много, имам два или три такива само (двойки), на които се възхищавам от сърце и душа и са #relationshipgoals. Mоята цел за бъдещето, в което не знам какво ме чака.

Да се върнем на съпоставката за прабаба и прадядо за тяхната Любов и тази на 21 век.

Моето лично мнение е, че идеални хора НЕ СЪЩЕСТВУВАТ. Всеки си има своите кусури и трески за дялкане, но защо тяхната Любов е успявала да превъзмогне всичко това и вместо да се оставят и да продължат да търсят „щастието другаде“, те са се държали още по-силно ръка за ръка и не са се пускали в бурите. Дали това се е дължало на факта, че така са били възпитани? Такова е било времето? Не са били консуматори, а създатели?

Оставям ти тези въпроси и отговори отворени за Теб, скъпи читателю!

Като само ще споделя моето мнение.

Да, за мен те така са били възпитани. Да, такова е било времето и да, не са били консуматори, а създатели! Такава е била тяхната реалност за нещата. За тях не е било нормално при най-малкия възникнал проблем да се разделят. И не са си казвали: „Ааа, абе майната му на този/тази, има и по-добри!“

По думи и разкази на по-възрастните мои приятели (баби и дядовци), дори и да са се карали и сърдели един на друг, пет дена не си говорят, пък на шестия им мине. Не са си помисляли да се напускат. Просто тяхната реалност е била такава, нямало е интернет и инстаграм профили, които са развити и кой, от кой е по-хубав! Кара ли са делник след делник, идвало е празник и пак делник…

Една баба ми каза веднъж нещо, на което я е научила нейната свекърва и тя реши да го предаде като опит на мен, а аз споделям с теб:

И да се скараш с мъжа, нали знаеш, че възглавницата решава най-добре проблема? Все ще се сърди, пък ще му мине.

Ще заключа само с цитат, който ми се мярна преди няколко дни във facebook и ще перифразирам:

Любов, която устои на времето и на всички бури, значи е истинска.

Write A Comment