В разговорите с баща ми това е много често срещан и повтарян израз – „Когато губиш не се знае какво печелиш и когато печелиш не се знае какво губиш“.

И тъй като случайни неща няма, както вече съм споменавала, една от моите сродни души (Ива), преди броени дни сподели с мен един разказ на Хорхе Букай, който аз ще споделя с теб и смятам, че напълно олицетворява този израз.

     Талмудическата история разказва за мъж, когото ще наречем Йонас – колкото простичък и добродушен, толкова неграмотен и невеж. Бил портиер на публичния дом в града и вършел тази работа, откакто се помнел. Родителите не могли или пък не поискали да го научат да чете и пише. Така или иначе работата му – същата, която и баща му бил вършел цял живот, не изисквала нито едното, нито другото. Един ден обаче публичният дом осъмнал с нов собственик, който поискал портиерът да води регистър на влизанията и излизанията и друг регистър на предоставените услуги. Тъй като Йонас не можел да изпълнява тази задача, собственикът му платил обезщетение и го уволнил. Горкият човек не знаел какво да прави, бил работил само това и не умеел да прави нищо друго.

Дните минавали и тогава му хрумнало, че би могъл да използва времето си, за да поправи някои неща, които били развалени от години в къщата му: кухненската маса, входната врата, покрива, прозореца. Заминал за съседния град, за да купи кутия с инструменти (в неговия град нямало железария). Пътуването отнемало два дни (но на него му било все едно, за никъде не бързал). Когато се върнал, съседът го видял да влиза с новата кутия и го попитал дали ще му продаде чук и клещи, тъй като нямал време да пътува два дни, за да си купи инструменти. Йонас си помислил, че ако взема малка печалба за вложеното от него време за всеки инструмент, то това би бил добър начин да препечели пари.

Накратко, за две години Йонас се превърнал в едър дистрибутор на материали и оборудване, а десет години по-късно – в известен производител на всякакви видове инструменти.

Един ден Йонас решил да дари на града си училище, специализирано в обучението в изкуства и занаяти. При откриването целият град се събрал, за да поднесе признателността си на дарителя. След като прерязал лентата, кметът му връчил ключовете на града, прегърнал го и му казал:

– С голяма гордост и благодарност ви молим да ни окажете честта да се подпишете на първата страница на протоколната книжка.

– Честта е моя – отвърнал мъжът. – С удоволствие бих се подписал, но не мога, не умея да чета и да пиша. Неграмотен съм.

– Вие? – попитал кметът учудено. – Не умеете да четете и да пишете? Изградили сте цяла империя, макар че сте неграмотен? Смаян съм. Питам се какво ли щяхте да направите, ако умеехте да четете и да пишете.

–  Сам мога да ви отговоря на този въпрос – отвърнал Йонас спокойно. – Ако знаех да чета и да пиша, щях да съм портиер на публичния дом!

Разказът е част от книгата „Класически приказки, за да опознаеш по-добре себе си“ на любимия за мен Хорхе Букай.

Искрено се надявам да си си взел поуката за себе си!

Нали си чувал за израза „Не се знае лошият късмет, от какво по-лошо нещо те е спасил…“

Нищо не е толкова страшно в действителност, колкото изглежда понякога.

 

 

Write A Comment