Здравей, читателю!

Този блог ще бъде посветен на две от моите сродни души.

Вярваш или не, всички ние имаме сродни души. Сигурна съм, че много често си чувал израза: „Моята половинка, моята сродна душа. Човекът, на когото не му трябват думи, за да те чуе и разбере.“ И тук се разбира, че става въпрос за интимния партньор, с когото сме.

Може би знаеш, а може би не, но през целия ни жизнен път ние срещаме все сродни души. Не винаги те се изразяват в противолоположния пол, с когото сме в момента. Това могат да бъдат майка ти, баща ти, дори и баба ти.

Съществува теория, която казва, че когато бебетета се появяват на този свят, сами избират родителите си. Друга теория, в която вярвам е, че всички ние имаме предопределен път, наречен съдба и по него ние срещаме много и различни хора в зависимост от личностното ни развитие и духовно израстване. Няма случайни лица и събития. Разбира се по пътя не всеки, който се появи е твоя сродна душа, но пък тези които са, повярвай ми – те се усещат.

И сега, за моите сродни души. Носят имената на Петра и Иванета.

В най-дясно е Петра, а посредата стои Ива.

Не искаш да знаеш колко щастлив човек се чувствам с тези две момичета. Искрено ти пожелавам да намериш своите/своята сродна душа/и.

С Петра ни запозна общ приятел на първия учебен ден в гимназията и заедно се хванахме като удавник за сламка една за друга, тъй като тогава не познавахме никого. Странното е, че още от самото начало толкова добре се разбирахме (дори и без да се познаваме), че всички си мислеха как заедно идваме от някъде и вече се познаваме отдавна.

Мила моя, Петра, благодаря ти за този момент. Благодаря ти, че бяхме заедно, че беше до мен.

Ива се присъедини малко по-късно и така станахме трио. Или както в училище ни наричаха – „светата троица“.

Първоначално нашето приятелство започна невинно и се изразяваше само в това да учим заедно и да си помагаме една друга с учебните материали, докато впоследствие нещата прераснаха в нещо доста по-голямо.

За 5 години в гимназията, заедно успяхме да изградим една доста силна и духовна връзка една между друга.

Нали знаеш как много хора твърдят, че приятелство между три приятелки е невъзможно, защото „все една от трите рано или късно щяла да бъде като трето колело“, тоест ненужна във връзката.

Скъпи читателю, в момента когато пиша тези редове, очите ми се насълзяват от благодарност към Бога, че ми е изпратил тези две момичета в живота. И ето как пак няма случайни неща.

Това не е просто приятелство, това са сестри по душа, от различна кръв, майка и баща. И аз не съм вярвала, че подобен тип взаимноотношения са възможни някога, но ето – „очаквай неочакваното“, вика моята баба.

За изминалите 5 години, ние преминахме през много неща (сиурно можеш да се досетиш как е в гимназиалния етап).

Сега през 6-тата година, в която продължаваме да си я караме все така заедно – даже и заживяхме заедно.

Седя и си мисля. Всяка сълза се е деляла на три, всяка филийка се дели на три, всяка усмивка, радост и тъга се дели на три.

Ее, кажи ми тогава, как да не се чувствам най-щастливия човек на света?

Ти не знаеш, ти не знаеш, колко голямо щастие е, в животът ти да съществуват подобен тип хора. Може би ги имаш, а може би все още не си ги намерил. Ако все още не си ги намерил, искрено ти пожелавам да срещнеш тези две или три сродни души, за които ще си толкова благодарен както аз, че са в живота ми.

За едно приятелство и повече от приятелство, както вече казах, в което никога не е имало интриги. В което ни една не е говорила зад гърба на другата. За едно приятелство, в което на първи план винаги са били честността и искреността една с друга. Е, къща без комин няма, но това са неизбежните дразги в живота особено с хората, с които живееш.

Ти не знаеш, колко голямо щастие е вечер да се прибера вкъщи от изтощителния ден и дума по дума да разкажа, за да ми олекне. И то не на сила, защото трябва, а защото така сме си свикнали и без това не можем.  Ти не знаеш, колко е хубаво да има на кого да разкажеш каквото и да е и да знаеш, че дори за миг няма да бъдеш осъден.

Добре, тук вече плача.

Колко е хубаво да има на кого да облегнеш рамо и да знаеш, че можеш да разчиташ.

Мили мои момичета, ОБИЧАМ ВИ! Обивам ви от дъното на душата си!

Благодарна съм ви за всеки един подарен миг. За цялата обич и подкрепа. За това, че делим всичко на три. За всяка дреха взета на заем. За всеки един компромис. За всеки един разговор, който е променил гледната ми точка. За загрижеността. За това, че винаги сме една до друга и една зад друга. За това, че с вас всяка ситуация от негативна се превръща в позитивна. За смеха и радостта. Благодаря на Ива, за това, че винаги е била като наша майка.

Благодаря ви за това, че всеки ден щом съм с вас е малък празник. Благодарностите са още много, вие си знаете. Спирам до тук, защото не искам да отегчавам драгия читател.

Сега е ред да заключа блога.

Не знам какво друго бих ти казала. Може би, някои хора ще възприемат този блог като хвалба. Няма да сгрешат, но основната му цел не е тази със сигурност. 

Всичко което исках да направя е, просто да излея моменти чувства на благодарност към Вселената. Вече ти пожелах да намериш своите сродни души, ако още не си.

Очаквай ме скоро!

Write A Comment