Замислял/а ли си се как днес те има, утре те няма?

Уааау! Много добро начало на статия, която е със заглавие „Животът е прекрасен“, нали?

Замислял/а ли си се как днес си с всичкия си разсъдък, а утре (недай си Боже) се случва нещо изключително травмиращо и го губиш?

Добре де, остани още малко, още само няколко реда надолу.

Аз се замислих. Не знам защо, но от няколко дена се опитвам да си го представя, след което поемам дълбоко въздух, усещам, че все още съм жива и си казвам: „Значи все още нищо не е свършило.“

Може би в момента се намираш в състояние на отчаяние, стрес, разочарование, болка, тъга и всички подобни производни чувства, които са с ниска честота на енергия и вибрация.

Може би си мислиш как всичко е приключило и изходна ситуация няма. Давам пример. Разделил си се с любимия човек. Напуснал си работа или са те изгонили. Проваляш се в нещо, в което искаш да успееш. Разсеян си, понякога си леко неадекватно, нерационално мислещо човекоподобно. Или още мнооого безброй варианти.

В такива моменти, ако си от хората като мен сигурно си повтаряш:

„Всичко е наред.“ „И това ще мине.“ „Всичко върви по план, Вселената си знае работата.“ „Едно нещо си отива, за да дойде друго по-добро на неговото място.“ „Ти си над нещата.“ „Ти си по-силна от това, което ти се случва.“ „Имаш цяла армия от приятели и те са до теб плътно.“ „Ти си здрава, всички около теб са здрави от това по-хубаво, какво искаш?“

И в същото време душата не спира да кърви и да си иска нейното. Да, всички фрази по-горе са утешителни до една известна степен, но със сигурност не са достатъчни.

Тогава ще се попиташ „ами как ще мине?“

Ще бъде голяма лъжа, ако кажа да си повтаряш като мантра по-горе посочените фразички. НЕДЕЙ! Моля те! Не помага!

Виж, аз не искам да ти се правя на учител или на някакъв гуру, но искам да ти дам съвет като приятел на приятел.

Пусни го да излезе от теб. Плачи, крещи, задирай се, страдай, псувай, но пусни отчаянието, болката и тъгата да излязат от теб.

Трябва да знаеш, че животът не е само розов. Той е цветен. Има и съществуват много нюанси на цветовете. Не веднъж съм казвала, че бялото без черното няма как да съществуват. И така е със всичко друго, предполагам знаеш на къде бия – деня без нощта и пр.

Ако имаш приятели като моите, те със сигурност са до теб и те подкрепят. Повтарят ти: „И това ще мине“. „Ти си силна/ен, ще се справиш, нямаш избор.“

Оценяваш го, оценяваш подкрепата им, но това не ти помага, защото само ти си знаеш какво преживяваш, през какво преминаваш и какво се крие вътре в душата ти.

Точно в такива моменти на отчаяние и безпомощност много обичам да си спомням за една мисъл на Дора Габе:

Знам, че ако се намираш в подобно състояние, трудно виждаш светлината в тунела, но искам да знаеш, че над теб грее една звезда, която ще ти напомня в най-тъмните и отчаяни моменти, че не си сам. Тя грее там за теб.

Много ми се искаше да живея във време, в което ако нещо се счупи не го заменяш с ново, а го поправяш. Много ми се искаше да има бърз и мигновен лек срещу болка и отчаяние като хапче, което лекува, когато си болен, но уви за жалост няма.

Другото, което исках да ти кажа е, че (моля да ме извиниш за хаотизма) ТРЯБВА неложително да се научиш да цениш и уважаваш себе си. Да се обичаш такъв/ва какъвто/вато си, точно както майка те е родила.

Когато се чувстваш неоценен, напусни. Без значение дали това е работно място, приятелски взаимноотношения или токсична връзка. Ако виждаш, че нещо не ти влияе добре, направи го заради себе си.

От всичко написано до тук исках да покажа, че Животът е прекрасен, въпреки всичките си несъвършенства. Въпреки всичките огорчения, болка и тъга, които изпитваш, животът е прекрасен!

Прекрасен е, защото той е просто един кратък миг от вечността. Всичко неприятно що изпитваш като емоции, то е само за да се научиш на нещо. За сетен път повтарям, всичко се случва с причина и рано или късно ти ще разбереш каква е тя. Имай търпението и просто живей.

Дишай, издишай, после пак вдишай. Усети слънцето върху кожата си, а защо не и дъждът. Усети студения въздух. Чуй птичките. Излез, спри се и виж забързаното ежедневие и колите по пътя. Чуй полъха на вятъра в някоя спокойна гора или звука на вълните, ако си в близост до морето.

Помни! Докато все още дишаш, нищо не е свършило.

Всичко това беше само приятелско напомняне.

Write A Comment