„Дръж се зряло!“ не спираха да ми повтарят всички те – тати, леля, кака, приятели и познати…

През годините имах късмета смело да твърдя в момента, че моите родители (мама, тати, баби и леля като моя втора майка) успяха да се справят с трудната задача да възпитат едно дете и да го направят отговорно!

Да, аз пораснах с това да знам какво значи да бъдеш отговорен и упорит.

Отраснах с възпитание и всички те ме учиха на трудолюбие още от мъничка.

В момента седя и пиша поредните си разбъркани мисли в главата и се чувствам изключително благодарна за всичко това, на което са ме научили моите родители.

Без вас, мили мои, аз нямаше да бъда същия човек, който съм в момента.

Още от мъничка сама си пишех домашните (не пропусках нито едно).

Сама ходех до училище и обратно (с изключение на първия срок в първи клас – обяснимо).

От малка започнах сама да пазаря, да се уча да готвя, чистя и пера (всичко онова, което я чака една бъдеща домакиня, хахха).

Лелееее, така звуча все едно съм била лишена от детство и игри… 😀

Напротив! Имах едно от най-прекрасните детства, което може да има едно дете!

Без телефони и интернет! Слава Бога те навлязоха доста късно и до 8-9 годишна отраснах без тях. И само като забележка, първия си смартфон получих едва на 13 или на 14г.

Не спирахме да играем, тичаме и лудуваме с моята сестра и приятелите ми.

Постоянно бяхме в парка сред природата (благодарение на бабите).

Прескачахме огради на село, катерехме се по дърветата (правехме си къщички на тях), вживявахме се в различни игри като това да си „майка“, „ветеринар“, „ресторантьор“ „брокер“ и още много други, но в момента се сещам само за тези.

Имах едно страхотно и щастливо изживяно детство, което мога да пожелая искрено от сърце и душа само на идните поколения.

Винаги съм била честна и отговорна! Когато ми поставеха задача за свършване да се направи преди „нашите“ да се приберат, за разлика от сестра ми, а и може би и от много други деца, аз наистина я свършвах. Oт чувство на отговорност и задълженост (явно е в природата ми). Много добре си спомням, че лъжата не бе част от моето същество на дете и когато баща ми ме питаше нещо, винаги избирах да кажа истината, колкото и това да не се харесваше примерно на сестра ми, хаха.

Тази отговорност и сериозност, за която ви говоря, не закъсня и да се отблагодари по-късно, когато вече пораснах и започнах да работя. С гордост мога да отбележа, че съм се харесала на всичките си работодатели, с които някога съм работила и на тези, с които продължавам да работя, именно заради начина, по който съм възпитана и силата, която нося… 🙂

Та, питам се тогава какво означава: Дръж се зряло!

И отговорът ми блесва веднага…

Зряло къде? В света на възрастните или в детския свят?

 Или може би, в своя собствен такъв?!

Защото от детска гледна точка, аз бях изключително зряло дете, което винаги е постъпвало добре и отговорно към поставените задачи или към „сериозната ситуация“, в която сме се намирали. Отлично разбирах какво се случва и каква е реалността и не ми бе нужно нашите да ме „залъгват“.

Тогава, може ли спокойно с ръка на сърцето да ви заявя, скъпи читатели, че 20-годишното Мое Аз, което е пораснало вече дете, е зряло?!

С изключение на това, че все още пазя в себе си детския смях, детските радости, това да се възхищаваш на нещо ново, като го видиш (нали се сещате за онази „луао“ физиономия на възхита при децата?) Пазя в себе си „лигавенето“ без причина и определено, малкото чувство за хумор, което малцина мои близки приятели знаят…

Еее? Какво тогава означава „Дръж се зряло!“

Ако това означава да стана сива и безцветна и да виждам само грозотата на този свят, да забравя да се смея и забавлявам, да започна само да мрънкам и да се оплаквам, ами не мерси! Благодаря! Неща ви зрелостта! Дръжте си я вие!

За себе си мога да кажа, че ще остана оптимистът, който съм, колкото и песимистични да са някои ценни и важни хора за мен, които ме заобикалят.

Ще продължа да се радвам, смея без причина и да виждам всичко онова хубаво, което ни заобикаля.

Благодаря на моите родители, които вече изброих по-горе, за всичко онова, което са ми дали! За начина, по който са ме възпитали! За получените уроци! За осигуреното детство и за всички онези щастливи моменти, с които са ме дарили!

Сега с погледа на малко по-голямото човече, което съм –  именно тези моменти и спомени, с които са ме дарили ще ми останат за цял живот! Благодаря ви!

Вие сте най-ценните хора в живота ми!

А на вас, приятели, мога да ви пожелая да запазите детското в себе си, без значение на колко години сте – дали на 20, 30 или 40… Насладата, от това да се радваш на малките неща, като това разбира се не означава да спреш да се стремиш да постигаш повече, но трябва да се замислиш с цената на какво!

Запазете усмивката си! Запазете щастието си! Запазете цветната дъга, която носите в себе си!

Не позволявайте да ви втълпяват, че всеки ваш изблик на радост и веселба (без значение с повод или без) е признак на „детско поведение“ и какво от това дори и да е така?

Това обида ли трябваше да е?

Това прави ли ни лоши? Това правили ни безотговорни?

Защо тогава, когато навършем едни определени години, видели сме и сме изпитали от болежките на живота, забравяме за децата намиращи се въре в нас?

Никога не забравяй за детето вътре в себе си. Напротив даже го подхранвай.

То има нужда от това. Вие имате нужда от това! Аз имам нужда от това.

Write A Comment